Radiosendung „Wir Bulgaren“ – Ивайло Калоянчев и Ивайло Захариев за „Г-н Ганьо Балкански“ (05.03)

Повече от 100 години след появата на Бай Ганьо за първи път на страниците на култовия роман на Алеко Константинов, той отново се връща във Виена и то в непосредствена близост до така любимия му Пратер. На 12 март постановката „Г-н Ганьо Балкански“ ще бъде представена през българската публика в Австрия. В нея участват популярният от сериала „Под прикритие“ актьор Ивайло Захариев и Ивайло Калоянчев – син на легендарния Георги Калоянчев, който също дълги години играе ролята на Бай Ганьо в постановката.

[…]

Ивайло, няма как да не попитам за „Под прикритие“: Често актьорите, участвали в сериали, казват, че персонажът, когото играеш, става неизменна част от живота ти. В тази връзка трудна ли беше раздялата с Мартин?

Честно казано не, защото това беше една очаквана раздяла. Знаех, че това е един проект, който трябва да приключи. Самият герой според мен се бори мъжки до край за каузата, използва всички средства за да изпълни задачата си. Лично аз гледам напред към ролите, които ми предстоят – съсредоточил съм се върху театъра, така че наистина да мога да се разгърна в професията си, за да не оставам в клишето „полицай“.

Кой всъщност е Бай Ганьо днес? Един комичен образ от миналото или една все още съществуваща антитеза?

За съжаление още съществува образът на Бай Ганьо. Сега се сещам за една негова реплика по адрес на хората в парламента – “Всички са маскари”. Това е бил неговият поглед към политиците. Но за съжаление има и байганьовци в самата политика, които от своя страна изпитват ненавист към тези, които са извън нея, с определения като “лош материал” и т.н. С две думи, байганьовщината пропива дори и в места, където би трябвало да има стойности хора.

[…]

Господин Калоянчев, Бай Ганьо е един от емблематичните персонажи на вашия баща, легендарния Георги Калоянчев. Вие всъщност влизате и в още един негов популярен образ – Големанов в едноименната постановка в Сатиричния театър в София. Със сигурност тези роли ви носят много спомени. За това как баща ви влиза в същите персонажи, дори на същата сцена. Как преодолявате тази емоция и успявате да се концентрирате върху играта и публиката?

Банално ще е, ако започна да обяснявам, че артистът се изключва от всичко, остава емоциите извън сцената и се потопява в нея. Не е точно така. Емоцията си съществува. Аз се опитвам да представя моя прочит на тези два образа. Разбира се, наистина си спомням много. В пиесата “Г-н Балкански”, написана от Георги Данаилов по случай неговия 60-ти рожден ден, съм играл и преди. Но друга роля – Данко Харсъзина. “Големанов” е пиеса, която знам наизуст. Ако са го играли 900 пъти, аз съм го гледал сигурно 600. Това е едно от любимите ми представление. А образът на баща ми и това, което той правеше на сцената, е пред очите ми. Но все пак се мъча да направя моя си прочит на тези два образа. Всъщност моята мечта беше да изиграя Големанов и Бай Ганьо.